Добре дошли!
Живота и смъртта крила ми са предвечни,
размахани задружно, близки и далечни
предели аз не виждам сред размаха свой;
на мигновенията бързотечни
изгубих тягосния брой.
П. К. Яворов
Аз мисля, че човек ще може да придаде на машината много повече. Някъде на последния стадий на предаване на информация към компютъра, човек като че ли вписва в машината своето самосъзнание и изведнъж започва да чувствува, че той, това е той и в същото време, той – това е машината. Такава възможност не е изключена, ако центърът на самосъзнанието не е свързан неразривно с определени клетки в мозъка, а е в състояние да мигрира… Ето, това е то – окончателният преход, т.е. преход в компютъра не само на интелектуалната мощ, но и на самосъзнанието на човека, това фактически е пълно безсмъртие…”
Акад. Виктор Глушков (1976г.)
-
Артър Кларк (1968г.)
И сега, може би е крайно време да разгледаме идеята, която за повечето хора изглежда по-страшна от мисълта, че машините могат да ни изместят. Аз вече споменах за това в предишната глава: машините могат да се съединят и обединят с нас. Но колко време ще продължи това съдружие? Може ли синтезът от Човек и Машина някога да стане стабилен или чисто органичните негови компоненти ще се превърнат в такава спънка, че трябва да бъдат изоставени? Ако ,в края на краищата, това се случи – а аз приведох достатъчно основания, които ще ни позволят да мислим, че така трябва да стане ние няма за какво да съжаляваме, нито от какво да се страхуваме.”
