Бъдещето на човека: Постхуманизъм, Трансхуманизъм и юдо-християнската традиция.

Оригиналната статия (ISSN: 1314-5606) е публикувана в списанието “Философия” за философия и култура и отразява връзката на Таню Колев със световноизвестни и нашумели напоследък движения и организации, както мнението на света за приноса му за издигане на нивото на съвременната наука в сферата на трансхуманизма.

Вещае ли трансхуманизмът гибел за човешкия вид, или представлява продължение на проекта на самото човечество?
Несъвместим ли е с юдео-християнската традиция, залегнала в основите на съвременната (все по-глобална) западна култура, или произлиза от същата тази традиция?
Какво би означавало да се създаде небиологичен носител за човешкото съзнание?

Настоящата статия ще се опита да скицира отговори на тези въпроси.
За целта са разгледани сбито програмата на проекта „Русия 2045“ и нейния вариант, разработен от българския учен Таню Колев.

Резюмето на статията, както и пълният текст на статията (наличен като документ) могат да бъдат открити по-долу.

Резюме

Амбициозни трансхуманистични проекти, които вече не са само в сферата на научната фантастика, могат да бъдат намерени на географски и политически разстояния, като САЩ и Русия. Подобни проекти бяха известни критикувани от личности като Фукуяма, Хабермас, Майкъл Сандел, Люк Фери и Ювал Харари, които съветват за предпазливост и регулиране при разглеждане на инициативи като въвеждане на технологични промени в човешкия геном, опити за трансплантация на “съзнание” в неорганични тела и т.н. Някои привърженици на юдо-християнската традиция също осъждат трансхуманизма и постхуманизма като отклонения от търсенето на смислено човешко съществуване в западната култура, а не само физическо и психично подобрение. Социологът Стив Фулър обаче предлага различна позиция. Първо, той прави разлика между постхуманизма (виждане, споделяно от Фуко, някои екологични теоретици и Петер Сингер, че хората са само един вид сред другите) и трансхуманизма (виждане, че човешкият вид е специален заради своите научни и технологични постижения, които могат да се използват за безкрайно подобряване на способностите му). След това, Фулър предполага, че трансхуманизмът, така определен, е продължение на един от клоновете на християнската мисъл, който вижда човека като стремящ се все по-близо до божественото чрез подобряване на това, което е специфично човешко в него (в този случай, съзнанието). Фулър също така предвижда нови възможности за теодицея в нашето желание да се подобрим, дори на базата на минали бедствия и трагедии. Въпреки това, това, което Фулър и повечето трансхуманисти изглежда игнорират, е, че дори ако подобрим настоящите и бъдещите поколения до точката на безсмъртие, това ще бъде изключително несправедливо към предишните поколения, които не могат да участват в това положително развитие. В контекста на това, един от първите трансхуманистични теоретици, Николай Фьодоров, вярва, че мисията на човечеството не е само да направи себе си безсмъртно, а и да възкреси минали поколения, за да могат те да се възползват от това ново безсмъртие; такава амбиция обаче сега изглежда научно неосъществима.

Георги Герджиков

Ключови думи: Постхуманизъм, трансхуманизъм, Стив Фулър, космизъм, Николай Фьодоров.

PDF Loading...

Подобни статии