В основаната на представата за безсмъртието на гените лежи характера на паметта на ДНК-молекулите, която се реализира с процеса репликация. В основата на идеята за технологично лично безсмъртие е залегнала друга представа – асоциативна разпределена памет на невронните мрежи. Асоциативната психология е едно от най-старите и фундаментални направления в психологията, което възниква още в античността и има богата история, която заслужава специално внимание. Асоцианизмът обяснява функционирането на психиката чрез принципа на асоциациите – връзките между идеи, представи, усещания, възприятия или чувства. През 40-те, 50-те години на ХХв Карл Лашли провежда серия от експерименти по отстраняване на кората на мозъка на експериментални животни, които имат неочаквани и показателни резултати. Изненадата идва от констатацията, че влошаването на неговото запаметяване е пропорционално на величината на масата на повредената кора, но не зависи от мястото на поражението. Паметта се реализира в разпределен вид, като колективна структура в мозъка. От времето на Лашли изследванията свързани с търсене на паметовите енграми са отишли далече напред, но все още заглавията на статиите и обзорите са примерно такива: „Все още търсим енграмата“ . Така възниква представата за паметта на нервната система, която наричаме асоциативна разпределана памет.
Модели на асоциативната разпределена памет на невронните мрежи
PDF Loading...