“Във свойта зрелост аз навлизам.
Лице в лице с вечността.
Изчезва всеки оптимизъм лице в лице с вечността.
Но нощем свети мойта лампа и аз се трудя, аз вървя не с бяло знаме – с бяла риза.
Лице в лице с вечността.”
А. Германов
Когато за пръв път се натъкнах на кибернетичния вариант за лично безсмъртие, търсейки идеи в областта на имортологията (терминът беше предложен от И.Вишев за науката за безсмъртие) , аз не успях веднага и в целия обем да осъзная грандиозността на този замисъл. Необходими ми бяха години за да разбера красотата и възможностите за растеж и развитие на това направление. Като начало направих опит да формулирам кибернетичния вариант за лично безсмъртие в рамките на системно-кибернетичните понятия и по този начин да изтегля дискусията от нивото на журналистическите спекулации на нивото на научните изследвания. Колкото повече навлизах в тази проблемна област, толкова повече нарастваше убеждението, че усилията ми не са напразни, че всяка направена крачка в това направление е значима и евристична. Не след дълго изцяло се съсредоточих върху фиксираната идея, напълно убеден, че тя заслужава не просто внимателно изследване, а изключително внимание и цялостно отдаване.
Таню Колев
Днес вече е на лице нова съвременна актуализация на въпроса “смърт – безсмъртие” при човека както на философско, така и на частнонаучно ниво, като реакция на по-значимото и пълноценно личностно развитие в съвременната епоха, както и на това, че на личностния фактор е отредена водеща роля в социалните процеси и най-висок ценностен смисъл. За разлика от философските обобщения от преди няколко десетилетия, новото философско мислене не се опитва да скрие или омаловажи проблема, или просто да отрече потребността от лично безсмъртие. Точно обратното – прави опит за анализ и детайлизация, очертава различни от предишните, значително по-перспективни посоки на търсения и решения.
През последните няколко десетилетия бяха натрупани огромна маса от резултати на всички нива в дълбоко диференцираната и специализирана наука, които имат пряко или косвено значение за кибернетичния вариант на лично безсмъртие, но те не са осмислени и синтезирани от тази гледна точка. До сега липсваше “зародиш”, около който да се извърши този процес на растеж. Струва ми се ,че ако се представи по-цялостно и строго въпросната идея, то изследванията и разработките в това направление могат да преминат някаква критична граница, да придобият нужната популярност и да се превърнат в изключително ефективен център за развитие и интеграция на научното знание, нови технологии и практика.
През последните години са направени толкова решителни и впечатляващи стъпки в посока на решаване на важните за идеята научни проблеми, че те просто задължават да се направи по-строга и зряла интерпретация на кибернетичния вариант за лично безсмъртие, като той бъде подобаващо защитен и предложен на вниманието на по-широки кръгове от обществото.
