Простата истина, че топлината протича винаги от топлото към студеното, която се свързва с неустойчовостта на движението с произход Големия взрив, определено може да се изтълкува като метасистемна необходимост формирана от Вселената. Метасистемна необходимост, предизвикана от Вселената, като цялостна система от последна инстанция. А удовлетворяването на тази най-крупна и най-определяща метасистемна необходимост очевидно не може да се реализира просто от какво да е оцеляване. Необходимо е свръхоцеляване или свръхзапазване, само такъв процес може да възстанови баланса във вселенски мащаб, който в момента е нарушен в полза на промяната и хаоса. Като че ли гравитационият колапс се справя до някъде с вселенската необходимост и прибира огромни маси, чрез свръхзапазването си. Но дори за астрономи любители е очевидно, че не се справя както трябва и до край. Вселенското пространство продължава да се разширява и галактиките се разбягват на хоризонта на видимост със скоростта на светлината. Взаимодействието става все по-неефективно за реализация на наличните възможности и постигане на стабилност. Но надежда има, съществува още едно свръхзапазване – свръхзапазването на човешката технологическа сингулярност. В този момент то е повече от скромно, за Вселената е просто незабележимо, но ако се разгърне в процеса на технологичното лично безсмъртие ще се превърне в главен фактор на порядък в целия свят и пренареждане на цялата Вселена.
Простите истини се осъзнават най-трудно!
