Статията разглежда спонтанното възникване на психичен субект в недиференцирана невронна мрежа с разпределана асоцитивна памет. Процесът е възможен при наличие на сензорни и ефекторни канали, които дават завършен вид на паметта – както възможност за натрупване на следи от взаимодействието, така и за възпроизвеждане на постъпващото разнообразие с цел управление на вътрешната и външната среда за системата. Развитата представа свързва психичния субект с възникване на специфичен атрактор в енерго-информационната повърхност на паметта (модели на Хопфийлд и Кохонен), който съответства на многомерната координатна система свързана с определения индивид. Веднъж възникнал, такъв атрактор участва във всички следващи процеси на паметта и при всяко ново въздействие се усилва и задълбочава. Представата предоставя възможност за обяснение на четирите емпирични характиристики, които съпътстват всяко психично – от най-низшето до най-висшето. Особено достойнство на модела е обяснението на явлението „проециране“ при психичните образи, което е присъщо за всяка психика по принципа „всичко или нищо“. Идеята предоставя възможност за интерпретация на всички психични процеси, включително самосъзнание и съзнание.
Пълна статия на български (DOCX)
